Стефан Николов Стамболов (наричан от европейски политици и журналисти Българският Бисмарк) е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.
След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването и? от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар и? критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия.
Ранни години
Стефан Стамболов е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето.
Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Духовната семинария в Одеса (1870–1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.
Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента е изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на реоволюционните комитети. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев („Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“). Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875, на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 участва в събранието на БРЦК в Гюргево, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Той е определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество (БЦБО) и издава основания от Ботев вестник „Нова България“. Според решенията на Берлинския договор, голяма част от земите населени предимно с българи,в това число и Македония, остават в пределите на Османската империя. Стамболов участва в подготовката на въстание в Македония,като заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.
Политическа дейност
Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Той е народен представител във II (1880-1881), III (1882-1883), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894) и VIII (1894-1895) Обикновено Народно събрание. Подпредседател е на II (1881) и IV (1884) Обикновено Народно събрание и председател на IV Обикновено Народно събрание (1884-1886).
Като председател на парламента той е първото официално лице в Княжество България, подкрепило преврата в Пловдив, довел до осъществяването на Съединението през 1885. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война, която води до защита на Съединението.Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на независима България. Подтикнати от Русия, група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I.След детронирането на княз Александър I Батенберг през 1886Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира отстраняването на неговите организатори.
След абдикацията на княз Александър I Стефан Стамболов влиза в състава нарегентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887). Той свиква III Велико Народно събрание (1886-1887), въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I.
След избора на княз, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народно-либерална партия (1887 – 1894). Задачите, които си поставя, са :защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Сан Стефанския договор, но останали извън българската държава. Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. В своята политика той е воден от принципа за неделимост на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки, което води до събуждане на българския елемент в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.
Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон за насърчаване на местната индустрия и закон който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.
Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика - превръщането на България в руски протекторат и използването и за домогване до Проливите - доктрина на руския империализъм формирана още от Петър I. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална независимост и национално обединение, изразени в управлението на Стамболов. Стамболов остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела, особено на Русия. За постигане на тази цел Стамболов предприема редица крути мерки, които се използват като доказателство за наличието на диктаторски режим. Приети са законите срещу разбойничеството и за ограничение на печата.
Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Фердинанд I, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Именно при такава обстановка настъпва края на 7-годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник.На 3 /15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница- бивш съратник на Стамболов, който по внушение на Русия се опитва да извърши неуспешен атентат срещу Фердинанд I и в резултат е екзекутиран.Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
За седем години Стамболов превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска държава. Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Всичко това е постигнато въпреки непрестанните набези на терористични групи, заплатени от Русия. Чрез политиката си Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор. За съжаление след Стамболовото управление този курс се изоставя, България отново постепенно навлиза в зоната на руското влияние, което ще доведе до пагубни последици за българския народ и държава.
Безспорно е едно - във всички свои действия Стамболов е воден от идеята за независимостта и просперитета на България над всичко.
Семейство
Стефан Стамболов е женен през 1888 за Поликсена Станчева, имат четири деца:
