За смъртта на Стефан Стамболов историците са категорични – няма по-кърваво, по-жестоко политическо убийство! Но и днес те не са единни за неговите мотиви – лично отмъщение на македонски комити или официален заговор на властите, на чело, на който стои самият княз Фердинанд?
Така или иначе още след падането си от власт на 18 май 1894 г. експремиерът Стамболов е усещал, че многото врагове, които си е спечелил след своя диктаторски режим, няма да му простят. Те доволно потривали ръце и дебнели удобен момент да си уредят сметките с него. Стефан Стамболов е нападнат още докато е министър-председател през 1891 г. пред столичната сладкарница „Панах” (днес хотел „България”). Но погрешка е убит неговият финансов министър Христо Белчев. Оттогава Стамболов предприема изключителни за времето си мерки за своята сигурност. Около дома му на ъгъла на улиците „Раковски” и „Хан Крум” непрекъснато дежурят стражари. Ескорт от конна полиция съпровожда файтона му. Стамболов ходи винаги въоръжен с револвер в джоба и дори на приемите в княжеския дворец с него върви личният му телохранител Гунчо Тодоров, бивш хайдутин.
Но ситуацията рязко се променя
след като Стамболов вече не е начело на правителството. Пред дома му се събират тълпи и крещят обиди. По улиците го замерват с камъни. Негови съратници са нападани и бити. Три месеца след падането му от власт пред къщата му е поставена полицейска охрана, която не разрешава на никого да влиза или излиза след залез слънце. Предлогът е неговата безопасност.
През август 1894 г. Стамболов е обвинен в обида на княза заради интервю, дадено на немския вестник „Франкфуртер цайтунг”. През октомври същата година е създадена парламентарна анкетна комисия, която трябва да разследва злоупотребите на Стамболовото управление. Имотите му са поставени под запор. Столичният градоначалник всеки ден съобщава на министъра на вътрешните работи Константин Стоилов – той е и министър-председател, кой посещава Стамболов и при кого ходи бившият премиер. Стамболов е подложен на официално преследване, чиято цел е да съсипе политическата му репутация.
За разплата се готвят и други. Наум Тюфекчиев, тъмна личност, който е в основата на първия атентат срещу Стамболов, иска да отмъсти за смъртта на брат си Денчо, пребит в полицията след убийството на финансовия министър Белчев.
В конспирацията на Тюфекчиев
участва и Михаил Ставрев–Халю, другият убиец на Белчев. С тях е и Григор Начович – върл политически противник на Стамболов.
През май 1895 г. Стефан Стамболов, който се оплаква от сърце и начална форма на диабет, иска да замине на лечение в Карлсбад (Карлови вари). Отказват му задграничен паспорт под предлог, че трябва да е на разположение на парламентарната анкетна комисия. Срокът, който й е даден да приключи своята работа, е 1 юли. Всъщност князът и правителството не искат да пуснат Стамболов на Запад, тъй като той все още има голям авторитет и думата му се чува сред чуждите политически среди. А тъкмо тогава властта прави сериозни опити да подобри отношенията си с Русия.
Никола Обретенов, стар съратник на бившия премиер, предлага да му помогне да напусне страната нелегално. Стамболов отхвърля този начин като недостоен. Той е суеверен и фаталист. Спомня си предсказанието на една циганка преди много години, че ще стане голям човек, но ще умре на улицата.
Сънува, че убитият Белчев го вика.
Но не променя начина си на живот – все така ходи на лов, в заведения и по улиците, макар и винаги с телохранителя Гунчо. Любимо място му е новооткритият „Юнион клуб” на ъгъла на улиците „Раковски” и „Иван Вазов” (днес там има градинка). На своя приятел Иван Салабашев Стамболов казва, че ще го убият на улицата.
През пролетта на 1895 г. заговорниците на два пъти планират да убият експремиера, когато той е на лов. В края на юни той получава заплашително писмо, че ще умре от същия нож, с който е убит д-р Вълкович. На 1 юли, когато Стамболов отива на лов в Искърското дефиле, час след него потеглят няколко коли с въоръжени мъже. В с. Богров те разпитват кръчмаря на къде се е отправил Стамболов, но той ги праща в погрешна посока, тъй като му е приятел. През юни и юли телохранителят Гунчо забелязва едни и същи подозрителни лица, които се опитват да се доближат до файтона, с който се движи Стамболов. „Трябва да носите оръжие!” – предупреждава го Гунчо. Но политикът категорично отказва да говорят по този въпрос.
Така се стига до фаталния ден...
На 3 юли 1895 г. към 19,45 ч. бившият премиер си тръгва от „Юнион клуб” заедно с Димитър Петков и телохранителя си Гунчо. Макар че клубът е само на 400 метра от дома му, експремиерът и Петков се качват на първия срещнат файтон. Гунчо се курдисва на капрата. Никой от тях не подозира, че файтонът е нает от заговорници – файтонджията Мирчо Ацев чака пред „Юнион клуб” и отклонява всички клиенти под предлог, че е нает.
Файтонът потегля към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „Стефан Караджа”, оттам изскачат двама мъже. Единият
застава пред файтона и стреля.
Файтонджията спира. Стамболов извиква на Петков: „Загубени сме!” и скача от файтона. Ацев подкарва отново, за да отдалечи телохранителя от жертвата. При потеглянето Петков пада назад във файтона. Стамболов остава сам на улицата и побягва назад по „Раковски” към клуба. Двамата атентатори тутакси хукват след него. Това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев. Към тях се присъединява Атанас Цветков, наричан Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата.
Гунчо стреля по нападателите два пъти от капрата на файтона. После скоча в движение и хуква към Стамболов. Приближавайки господаря си, стреля още веднъж във въздуха, за да не го улучи. Убийците побягват. Боне Георгиев се разминава с тичащия Димитър Петков и се качва в същия файтон, от който той тъкмо е скочил. Ацев откарва Боне до Народното събрание, където той бързо слиза и се скрива. Талю хуква по ул. „Гурко” към ул. „Иван Шишман” и изчезва. Гунчо погва Халю, стреля още едва пъти по него и го ранява леко във врата. Едва тогава се появява и полицаите.
Арестуват телохранителя Гунчо –
видели го да стреля и го помислили за атентатора. В този момент Халю успява да избяга и се скрива в гората при днешното Българско национално радио.
Димитър Петков дотичва до покосения Стамболов и буквално е смразен от страшната картина. Двете ръце на експремиера са почти отрязани и висят само на кожата. Двата пръста на дясната му ръка и показалецът на лявата са на улицата – отсечени. По главата му има 12 рани, дясното му око е съсечено. Но Стамболов е още в съзнание и успява ясно да каже: „Убийците ми са Халю и Тюфекчиев!”.
Оперират го същата нощ,
като му отрязват и двете ръце.
Видимо раните му започват бързо да заздравяват. Но една на главата предизвиква възпаление на мозъка. Докторите предполагат, че е от разваления зехтин, с който били намазани намерените на местопрестъплението оръжия на убийците – ятаган и щик от пушка „Бердана”. И независимо от грижите на медицинския персонал, Стефан Стамболов умира в 4 ч. сутринта на 6 юли (18-ти по нов стил) 1895 г.
Съдебното дело срещу убийците започва едва след година и половина. Подсъдими са Тюфекчиев като подбудител, Боне Георгиев, Михаил Ставрев – Халю, и Атанас Цветанов – Талю, като изпълнители и Мирчо Ацев като помагач. Халю и Талю са съдени задочно, а Тюфекчиев и Ацев получават по три години затвор. Боне Георгиев – човекът, който спира с изстрел файтона и според някои нанася смъртоносната рана на Стамболов, е оправдан.
___________
Автор: Боян Захов
Източник: nabore.bg
