Ей, народ поробен,
Що си тъй заспал?
Ил живот свободен
теб не ти е мил?
Дойде време, дойде час
иго да строшим.
Хайде, хайде, хайде,
на бой давървим,
стига, стига толкоз
в Влашко да стоим!
Паши, чорбаджии,
заптии, кадии,
келяви султани кръвта ни пият.
Дойде време, дойде час
да им отмъстим!
Хайде… и пр.
От гърци-владици
ти се оттърва.
Но мръсни турци
вирнали глава,
чернят ти живота,
тъпчат ти честта.
Дойде време, дойде час
да им отмъстим!
Хайде… и пр.
Ха, народ поробен,
подигай глава!
Да станеш свободен,
да смажеш врага!
Дойде време, дойде час,
хайде… и пр.
Че като надвиеш
твоя заклет враг,
ти ще придобиеш
нов, честит живот,
пълен със свобода,
пълен с добрина.
Дойде време, дойде час
иго да строшим!
Хайде, хайде, хайде,
на бой да вървим,
стига, стига толкоз
робство да търпим!
Търново, юний 1873 г.
