Благодаря! В света лъжлив,
страхлив, предателски и подъл
намерих аз човек правдив,
безстрашен, честен, благодарен.
* * *
Благодаря! Прибежище,
защита, правда и утеха
намерих аз при тебе, жена,
под твойта скромна, бедна стряха.
* * *
Не от любов към мене само
ти ми показа милост, чест,
но от любов къмто народа
и за това, че съм злосет.
* * *
И за това, че кат се трудех
зарад свобода, правда, ред
тук сред народа аз намереих
лъжа, измяна, подлост, страх.
* * *
Благодаря! Със нова сила
за пак залавям своя меч
и във борбата против звяра
пак ще опитам свойта чест.
* * *
И знам си аз, че ще загина
незнаян в страшната борба.
Но ще умра със твърда вяра
зарад свята свобода.
* * *
А ти жива ако останеш,
пак следувай същия път.
И вярвай ми, че ще изпълваш
свята длъжност към тоз народ.
Търново, юний 1876 г.
