Не ме роди моя баща
знатен и богат,
не остави той сину си
никакъв имот.
Сал едно ми той остави —
един скъп съвет,
и той стана зарад мене
моя свят завет:
„Не продавай ти честта си,
свойта свобода.
На никому да не станеш
подлизник, слуга.
Но е бил той силен, знатен,
но е бил богат,
пред никого да не склониш
твоя мъжки врат.“
И запомних ази тия
бащини слова,
и никому не станах
подлизник, слуга.
Живея си както мога
и както си знам.
И никому аз не казвам:
дай ми хляб да ям!
От глад, мъки и неволи
сред страшна борба
аз отпаднах и усещам
скоро ще умра.
Но ще умра ази честен
и като герой.
Никой за мен не ще каже:
„Роб той беше мой.
Аз го храних, той ми беше
покорен слуга,
и той беше от многото
хора на света.“
