Времето, в което е работил Стефан Стамболов и като революционер, и като държавник, е характерно с големи превратности – борба за национално освобождение, изграждане на съвременната българска държава. Това е времето на Левски, на Ботев, времето на много борци за национално освобождение, времето на строителите на съвременна България, времето на Алеко, но и на неговия герой Бай Ганьо.
Трудно някой би издържал в едно такова време. Особено ако участва в значимите събития на това време и най-вече ако е на върха на тези събития, както е Стефан Стамболов. Но точно в такива трудни и тежки времена се изпитва големият човек и големият държавник. И Стефан Стамболов издържа изпитанието на своето сурово време. Това е време, в което се водят ожесточени политически борби и партиите гледат една на друга като на свой враг, който трябва да бъде ликвидиран. Време, в което у една голяма част от хората се създава настроение за необходимост от здрава ръка, която да се погрижи хората да бъдат управлявани строго, но справедливо. Време, което е пълно с тирани и плаче за диктатори.
В това сложно противоречиво време Стефан Стамболов се оказва най-подходящият човек и водач за България. По израза на един негов съвременник и сподвижник, той е човекът, за когото майка България се е мъчила 500 години, за да го роди. Той си поставя такива цели, които са значими не само за неговото време, но и за бъдещето на България – свободата и независимостта на нашата държава, изграждането на българската държавност, укрепването на българската духовност, създаването на международен авторитет за младата българска държава.
Стефан Стамболов е убедителен. Той овладява сърцата и умовете на хората със своята решителност и целеустременост. За него и в България, и в чужбина, и в неговото време, и след това се говори, че е човекът, който знае какво иска и как да го постигне, човекът, който не знае връщане назад и не умее да върши работата наполовина. Това е държавникът, човекът, който знае какво иска, знае какво трябва да се направи и го прави.
Целият живот, цялата съдба на Стефан Стамболов е свързана с България. Той участва във всички значими събития от неговото време – в борбата за национално освобождение, в три въстания – Старозагорското, Априлското, Кресненско-Разложкото. Със своята дейност той покорява умовете и чувствата на българите поради това, че поема отговорност и в най-решителните моменти влияе върху развитието на събитията.
Стефан Стамболов за пръв път след Освобождението изгражда и претворява една концепция за икономическо развитие на България.
За него борбата за независимост на българската държава е свято дело. Прави всичко възможно да неутрализира последствията от това, че не сме се освободили сами, а сме били освободени. Прави всичко възможно да използва интересите на великите сили в нашия регион, за да може да ги съчетае с интересите на България
Стефан Стамболов не се спира пред силата на Русия, когато става дума за независимостта на българската държава. Той разграничава благодарността към освободителите от безпрекословното, безусловно, безсрочно подчинение на България на друга държава.
Той си позволява със своя авторитет да направи така, че да отхвърли обвиненията в неблагодарност към освободителката. Между другото, когато той вече не е на власт и отношенията между България и Русия се подобряват, все пак тези отношения са вече изградени на друга основа – на основата, определена от позицията на България като независима държава, благодарение на постигнатото от Стефан Стамболов.
Стефан Стамболов е човекът, който се посвещава на националната идея и на защитата на българите извън България. Провежда умела, гъвкава политика за отстояване на интересите на българите, останали извън пределите на българската държава след Берлинския договор. Благодарение на неговата намеса, благодарение на съвместните усилия с Екзархията и с вътрешното революционно движение са извоювани епископски длъжности в земите, останали в пределите на Турската империя, и са изградени много училища в населените места на тези територии.
Стефан Стамболов без много приказки умело прави това, което е необходимо за поддържането на българското национално самосъзнание у нашите сънародници, останали извън България. Разбира се, той постига това умело, като създава подходяща обстановка, изгражда едни добри отношения със съседите, преди всичко с Турция, и други страни, за да има благоприятни условия за провеждането на тази политика.
Той успява да постигне максималното за онова време. Към 1890 година са издействани назначения на толкова епископи и са открити толкова училища, колкото максимално е било възможно за онова време. Но към 1894 г. това вече не е било достатъчно. И навярно биха се постигнали много по-големи резултати, ако бяха по-добре съгласувани усилията и на правителството, начело със Стефан Стамболов като премиер, и на Екзархията, и на Вътрешната революционна организация.
Стефан Стамболов е големият държавник на България. Добрите постижения на който и да е български държавник не са партийно достояние. Традицията в предаването на успешното управление не е само партиен, а и национален приоритет. Отхвърлян от едни, възхваляван от други, Стефан Стамболов е бил и обект на подражание. Но тези, които са се опитвали да му подражават, могат само да бъдат смешни или уязвими, поради това, че се опитват да си присвояват неговата слава. Той няма нужда от излишно възхваляване, той не заслужава неоснователни упреци.
По високите изисквания на християнската цивилизация той може да бъде упрекван, но сравняван с неговите опоненти и противници, той е благороден и порядъчен. Стефан Стамболов е един от големите държавници на България.
Разбира се, нашата държава не може да бъде изградена и да просперира само от усилията на един човек, пък бил той и Стефан Стамболов или като Стефан Стамболов. Но безспорно той е един от строителите на България, чието дело ще остане незабравимо и с висока оценка от поколения напред..
На 17 май 1894 г. след 7-годишно управление Стамболов подава оставка. След големи усилия и пазарлъци на 19 май е съставен кабинетът на д-р Константин Стоилов. За Стефан Стамболов настъпват месеци на преследване, унижения и страдания, които приключват с мъченическата му смърт на 6 юли 1895 г.Днес знаем кои са неговите убийци - Михаил Ставрев и Боне Георгиев, наети от Наум Тюфекчиев и ръководени в сянка от Григор Начович, но е важно да си припомним и имената на отговорните фактори, стоящи под Стоилов, но допринесли за ужасната кончина на бившия министър-председател. По стечение на обстоятелствата те се оказват негови земляци, преследвани в миналото и върли Стамболови противници. Сред престараващите се мъчители се откроява златаришкият хамелеон Минко Радославов, бивш член на Народно-либералната партия, който, за да остане на служба и дори да се докопа до поста на софийски градоначалник, минава към партията на Васил Радославов.Минко Радославов се прочува с ареста на Стефан Стамболов и семейството му на 28 юли 1894 г. и с поставената полицейска стража пред дома му, която ще тормози приятелите на Стамболов и неговите близки до последния му земен час. Раболепен и изпълнителен до уволнението си Минко изготвя исканите от началника му Стоилов доноси за това кой посещава през деня дома на Стефан Стамболов. Един такъв рапорт от 27 януари 1895 г. уточнява лицата, ”които са идвали в домовете на Ст. Стамболов, Д. Петков, В. Радославов, Др. Цанков и Тончев. ”От него научаваме, че Стамболов е приел Иван Иванов, Христо Карагьозов, д-р Гатев и Панайот Славков.По същото време VIII ОНС решава на 16 ноември 1894 г. да се създаде парламентарна изпитателна комисия, ”която да приведе в известност всички онези злоупотребления с власт, нарушения на Конституцията и Законите на Княжеството, както и злоупотребленията с държавни пари, които са станали през времето на управлението на падналия на 18 май т.г. кабинет.”На 22 декември комисията се събира и започва своята работа. За председател е избран еленчанинът д-р Димитър Моллов, а сред членовете й освен Велчо Велчев, Маньо Бояджиев и Д. К. Попов - Общият, откриваме и имената на търновчанина д-р Минчо Цачев и на еленчанина Стоян Михайловски.Същият ден комисията, изживяваща се като Конвент и изземаща функциите на изпълнителната и съдебната власт, решава “да се пише на Софийский градоначалник, с молба щото да се вземе под строг полицейски надзор бившия президент-министър г-н Ст. Стамболов, на Министъра на Вътрешните работи, за да вземе нужните мерки, щото общинските управления в Княжеството да не издават в бъдеще никакви свидетелства на бившия Министър-председател Ст. Самболов за отчуждавание от него към трети лица на никакви недвижими имоти, и на Министра на правосъдието, за да вземе мерки и съобщи на всичките нотариални власти, щото всичките недвижими имоти, находящи се в Княжеството и принадлежащи на бившия Министър-председател Ст. Стамболов да се поставят под запор и да не се позволява отчуждаванието им на трети лица, докато анкетната комисия свърши възложената ней мисия.”В съответствие с приетото решение с конфиденциални писма от 2 февруари 1895 г. д-р Моллов изисква и получава необходимите му сведения за недвижимите имоти на Стамболов, придобити в периода 1886-1894 г. в София, Търново и Бургас.Научавайки за упражнения върху него произвол, Стамболов отправя на 20 май 1895 г. гневно писмо до княз Фердинанд, в което протестира срещу действията на комисията, нямаща право да се бърка ”в делата на изпълнителната и съдебната власт, която всецяло принадлежи на правителството и съдебните учреждения.”Той дава и убийствена характеристика на част от нейните членове .В последното си писмо до Фердинанд от 23 юни 1895 г. Стефан Стамболов отбелязва, че срокът за работата на анкетната комисия изтича в края на месеца и по публикувания във вестниците отчет знае за кои престъпления ще бъде отговорен - “намеса в изборите, което според изборните закони отдавна е загубило давност и преглеждане на кореспонденцията на някои емигранти и техните другари в България. Други опозоряващи престъпления, като кражби и т.н., комисията не установи, защото такива не е имало и следователно не можеше да установи.”Ако нещо друго значимо не успява да постигне, тя все пак взема едно фатално за Стамболов решение с протокол от 5 май 1895 г.Тогава ЕДИНОДУШНО постановява: ”Да се пише на г-на Министра на вътрешните дела да заповяда комуто се следва, за да не се издава задграничен паспорт на Стефан Стамболов.”Така усилията на бившия премиер да отиде в Карлсбад да си лекува захарния диабет, съобразно медицинското свидетелство от 14 май 1895 г., се оказват напразни.Председателят на парламента - еленчанинът Теодор Теодоров - вярва повече на доносничеството на началника на отделението във Вътрешното министерство Г. Симов от 16 юни 1895 г., в което се подлага на “критичен анализ” въпросното свидетелство, тъй като “е написано твърде кратко и без изложение симптомите на болестта”, бързайки да прибави към полицейското писмо следната решаваща резолюция: “Да се приложи към протокола, в който е постановено да не се издава Стамболову паспорт задграничен.”Преди изборите през 1894 г. кандидат-депутатът Задгорски казва в Сливен, че таен комитет, ръководен от Григор Начович, ще убие Стамболов. Изпълнител бил Наум Тюфекчиев. На всичко отгоре анкетната комисия, която разследва Стамболов, му забранява да напуска страната. Къщата му била пазена от 10 полицаи, но денем се движел само с телохранителя си Гунчо. Тюфекчиев следял всяка негова стъпка, и наема файтонджията Мирче Ацев с обещанието да му даде 75 наполеона и нов файтон. Ацев стоял пред клуба.
На 3 юли около 19,15 ч. Стамболов излязъл от "Унион клуб" и с Димитър Петков се качил във файтона на Ацев. До градинката срещу книжовното дружество проехтяват три изстрела. Стамболов е ранен. Халю се спуснал във файтона с ятагана си и го разсякъл. Убийците са Боне Георгиев (бивш секретар на Коста Паница), Атанас Цветанов (Талю), Халю и организаторът на убийството Наум Тюфекчиев. Стамболов издъхва в 4 часа на 6 юли, Полицията разпитва Тюфекчиев на следващия ден и веднага го пуска. След няколко дни пак е разпитан и пуснат. Поръката на княза е разследването да стигне в задънена улица. По-късно Тюфекчиев убива своя съучастник Атанас Цветанов.
_______________________________
Източник: http://www.kaminata.net/stefan-stambolov-politichesko-upravlenie-t18553.html
