УПРАВЛЕНИЕТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ (1887 -1894)

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

Новият княз фердинанд пристига в Търново на 2 август 1887 г. Тук, в залата на Великото народно събрание, той полага клетва като княз на България. На 21 август с. г. Ст. Стамболов е назначен за министър-председател и съставя новия кабинет. В него влизат и други-те двама регенти С. Муткуров и Г. Живков (заменил П. Каравелов), водачите на консерваторите К. Стоилов, Гр. Начович, а също и един от лидерите на Либералната (казионна) партия в Източна Румелия - Г. Странски. Новото българско правителство е съставено от хора, изразяващи интересите на онази част от българското общество, която стопански и политически е ориентирана към Централна и Западна Европа. То обединява силите както на старата, създала се по време на турското правителство буржоазия, така и на замогналите се след Освобождението хора. Персоналният състав на кабинета не обещава нищо добро за българоруските отношения. Чрез него се търси сближаване със западните индустриални държави и Турция. През есента на 1887 г. са проведени избори за V ОНС. Острите сблъсъци на места добиват характер на истински въоръжени бунтове. Властите действат безкомпромисно и неоправдано жестоко. Правителството съзнателно се стреми да не допусне до изборните урни своите политически противници. По тази причина много от из-браните народни представители получават незначителен брой гласове. В политическия живот на България се утвърждава една злокачествена традиция - изборите се печелят от онази партия, която е на власт. Правителство-то на Ст. Стамболов се опитва да усмири свои-те противници с терор и насилие. Широко разпространена наказателна мярка стават т. нар. екзекуции на селата, които проявяват непокорство. В набелязаното село се изпраща за опре-делено време войскова част, която селяните са длъжни да снабдяват с храна и квартира. „Екзекуциите" се налагат съгласно със Закона за изтребление на разбойниците. На арести и изтезания са подлагани и политическите противници на правителството. Често на нaсилие са подложени и представители на интелигенцията.
Търновската конституция гарантира свобода на печата, на събранията и сдруженията. Ст. Стамболов обаче отлично разбира ролята на
печата в политическата борба. Той полага големи усилия, за да лиши опозицията от трибуна. Редакторите на вестници и списания биват арестувани, съдени и безпричинно осъждани на дълги години затвор. Правителството разработва специален Закон за печата, който е в противоречие с Конституцията. Дори частна-та кореспонденция се преглежда от специални служители. От тези години води началото си още една традиция с отрицателни последици. Правителството уволнява от служба онези чиновници, които споделят политическите възгледи на опозицията; лоялността към властта се поставя над професионалните качества. Това постепенно обезличава българските държавни служители и ги превръща в политически хамелеони.
Лишена от възможността за нормална легална изява, опозицията залага на нелегалната борба. Заговорите се редуват с изпращане на въоръжени чети, сформирани в средите на емигрантите. Русофилската буржоазия и емигрантите офицери нямат цялостна организация от национален мащаб. Те разчитат изключително на военния преврат, за да свалят правителството от власт. Това внася допълнително ожесточение в и без това безпощадната политическа борба. Определена вина за из-раждането на политическия живот в страната носи и руската политика, която поощрява, подпомага морално и материално опозиция-та.
Най-организирана съпротива срещу режима на Стамболов оказват бившите съединисти от Източна Румелия. Те са ръководени от М. Маджаров, Ст. Бобчев и др. Заедно с тях действат привържениците на Драган Цанков. Из тези среди се формира политическата емиграция в Русия, Турция, Румъния и Сърбия. Това е т. нар. нелегална опозиция. Тя неуморно организира заговори и бунтове. През 1890 г. майор К. Паница, който се ползва с голяма популярност сред бежанците от Македония, събира около себе си голяма част от офицерите в Софийския гарнизон. Самият майор Паница е убеден, че разрешаването на Македонския въпрос може да стане само с подкрепата на Русия. Но според него на пътя към подобряването на българ-руските отношения стоят Ст. Стамболов и княз фердинанд, поради което иска да ги отстрани от власт. Заговорът е разкрит. Министър-председателят действа безкомпромисно и одобрява смъртната присъда въпреки подкрепата, коя-то е получил от Паница по време на русофилските бунтове през 1887 г. При управлението на Ст. Стамболов радославистите формират т. нар. легална опозиция. Между нея и властта няма принципни различия. В лицето на В. Радославов българският княз съзира политическа фигура, много по-удобна от властния и своенравен Стамболов. През март 1891 г. е устроен атентат срещу Ст. Стамболов. Негова жертва обаче става министърът на финансите Хр. Белчев. На следващата година в Цариград е убит българският дипломатически представител Г. Вълкович, изтъкнат привърженик на правителствената политика. Политическите убийства не помагат на опозицията. Те логически водят до засилване на репресиите срещу нейните последователи. Дори П. Каравелов е неоснователно арестуван, съден и хвърлен в Черната джамия. В борбата с опозицията и Русия Стамболов е непреклонен. Той засилва репресивния апарат, който поглъща големи средства от държавния бюджет, толкова необходими за развитието на страната. Противоречия назряват и вътре в управляващия лагер. Най-напред от него се откъсва групата на К. Стоилов и Г. Начович. Известно недоволство се чувства и от страна на самия фердинанд. Амбициозният млад княз, който иска не само да царува, но и да управлява, е засенчен от Стамболов. През първите години той потиска чувствата си, тъй като разчита на твърдата ръка на министър-председателя, за да се утвърди на престола. Самият Стамболов се опитва да наложи фердинанд като български княз в противодействие на руската поли-тика. През пролетта на 1893 г. правителство-то прокарва чрез свиканото Велико народно събрание изменение на Конституцията. Това улеснява женитбата на княза и открива въз-можност за създаване на династия.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Главният проблем на българската външна политика при управлението на Ст. Стамболов са отношенията с Русия. Императорското правителство освен че поощрява опозицията, води и активна агитация срещу признаването на фердинанд. Веднага след оповестяване на неговото избиране Русия обявява, че то е незаконно. Тя заявява, че не са спазени условията на Берлинския договор, а именно - да бъде получено съгласието на Великите сили. фердинанд е наречен „узурпатор". При Високата порта постъпва остро възражение с настоява-не султанът да изпълни правата си на сюзерен. Под натиска на Русия Великият везир съобщава в София, че заемането на княжеския престол от фердинанд е в противоречие с Берлинския договор. По внушение на Великобритания и Австро-Унгария обаче българското правителство заявява, че ще обяви България за независима държава. При това положение Турция спира да настоява за изпълнение на постановленията на договора. В продължение на много години Русия полага усилия да отстрани фердинанд и да помогне на русофилите да завземат властта. В тези свои стремежи тя среща упорита съпротива от страна на Великобритания и Австро-Унгария. Германия не желае да обтяга отношения-та си с Петербург, защото се опасява от нова война с Франция, при която руският неутралитет има голямо значение. По тези причини през 1887 г. между двете империи е подписан Договор за преосигуровка. Русия получава съгласието на Германия да брани своите права в България и на Балканите. Бисмарк обаче я предупреждава, че не ще одобри евентуална нейна военна намеса.
В противоборството си с руското правителство Стамболов има на своя страна Великобритания и особено Австро-Унгария. Император Франц-Йосиф окуражава фердинанд, като се обявява срещу намесата на Русия и заявява, че изборът на княза ще запази и за в бъдеще своя вътрешен характер. През разглеждания период са много добри отношенията между България и Турция. Българското правителство търси опора на своята политика в султана и Високата порта. Главният въпрос тук не е толкова признаването на фердинанд, колкото съдбата на българите в Одринска Тракия и Македония. Това се налага и от завоя, който извършва руската поли-тика по Македонския въпрос. В началото на 1889 г. крал Милан се отказва от престола. Новото правителство на Сърбия променя външната политика. Влиянието на Австро-Унгария отслабва. Пред Русия се появява шанс да намери в Сърбия опора за своя-та балканска политика. Цената на това влия-ние е руската подкрепа на сръбските териториални претенции в Македония. Пред българщината в тази област надвисва сериозна опасност. Ст. Стамболов намира най-доброто противодействие. Чрез сближаване с Турция той открива пред Българската екзархия възможности за по-активна и успешна работа. След дълги колебания през 1890 г. султанът издава два берата за владици в Скопска и Охридска епархия. С това Турция официално признава, че българското население в тези райони на Македония е преобладаващо. Българските общини, училища и църкви се освобождават от задушаващата прегръдка на Патриаршията.

ОТСТРАНЯВАНЕ НА СТАМБОЛОВ ОТ ВЛАСТ

Две основни причини предизвикват падането на Ст. Стамболов от власт. В страната съществува голяма несигурност поради непримиримата борба с русофилите. Всички са изморени и се нуждаят от охлаждане на страстите и стабилност в политическия живот на страната. През 1893 г. е създадена нова опозиционна група начело с К. Стоилов, Гр. Начович и Д. Тончев. Тези политически водачи поддържат тесни връзки с княза и, като критикуват репресивната политика на Ст. Стамболов, се опитват да спечелят симпатии и опора не само в България, но и вън от нея. Особено неприемливо става управлението на Ст. Стамболов след жестоката разправа със селяните в с. Садина, където повиканата във връзка с възникналия конфликт по време на изборите полиция употребява оръжие. Много селяни са убити и ранени. По нареждане на Стамболов войските извършват „екзекуция" на с. Садина.
Опозицията извършва широкомащабна кампания срещу правителството. Нейният печат е изпълнен с протестни телеграми и резолюции. В подкрепа на с. Садина се организира
масово събиране на хранителни продукти. Създадената напрегната атмосфера вещае скорошния край на Стамболов. В началото на 90-те години управлението на Ст. Стамболов става неудобно и от международна гледна точка. В Европа се оформят два големи политически блока. Усилват се с все-ки изминат ден противоречията между Гер-мания и Австро-Унгария, от една страна, и Великобритания и Франция, от друга. Борба-та за суровини и пазари се изостря. Старите индустриални държави се опитват да запазят статуквото. В борбата с Германия те се нуждаят от сериозна помощ. Авторитетът на Русия в международните отношения силно нараства. Особено активна е Франция, която се опасява да не застане отново лице в лице с Германия. По нейна инициатива през лятото на 1891 г. е подписано първото френско-руско политическо споразумение. Две години по-късно новите отношения между Франция и Русия се затвърждават със сключването на военна конвенция. Договарящите страни се задължават да си оказват военна помощ в случай на германско нападение върху някоя от тях. Германия чувства опасността от международна изолация. Тя търси начини за противодействие и за подобряване на отношенията си с Русия. По този път я следва и Австро-Унгария. Едно от условията на руското правителство при водените преговори е промяната на режима в България. При нарастващото напрежение вътре в страната и създаденото международно положение фердинанд не може да разчита на утвърждаване, ако не се освободи от опеката на министър-председателя. При едно от своите посещения във Виена князът, без да предупреди Стамболов, води разговор с руския посланик. Князът изразява желание да подобри отношенията си с Русия при условие, че бъде признато за законно неговото избира-не. След като научава за преговорите, Стамболов подава оставка. фердинанд я приема и на 18 май 1894 г. натоварва К. Стоилов да състави новия кабинет. С отстраняването на Ст. Стамболов от българската политическа сцена слиза една могъща и противоречива личност. Огромните амбиции за власт и политическо честолюбие у този човек са съчетани с искрен стремеж да види отечеството си свободна и независима държава. Като министър-председател той прегражда пътя към абсолютната власт на младия княз. След падането на Стамболов пред фердинанд се откриват перспективи постепенно, спокойно и търпеливо да изгради своя личен режим.

_________________________
Източник: kabinata.com