Сега ил никога
найдно да се сдружим!
Сега ил никога
на бой ний да вървим!
Разхлабен, болен, злият враг
на одъра лежи,
на косъмчец, на връх иглен
живота му стои.
И чашата на мъките
препълнена до горе —
за срам сме пред народите,
ей, чувате ли, хора!
Сега ил никога
найдно да се сдружим!
Сега ил никога
на бой ний да вървим!
Да протекат потоци кръв
и гръм, и бой най-страшен!
Излизай, грозна, гладна смърт,
разливай адски огън!
От него нас не ни е страх,
той всичко ще изчисти.
А из останалия прах
злат прах ще се издигне
и в него ще се посели
безценната свобода —
тя всичкото ще поднови,
ще съживи народа,
Одеса, 1873 год.