Самболов още го наричат ‘’българския Бисмарк”, той взема дейно участие не само в революционния живот, но по-късно и в Формирането на следосвобожденска България.
През 1875 г. съвместно със Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.
Все още мненията и коментарите относно тази бележита личност са противоречиви.Някои автори го упрекват заради неговата “твърда ръка “ , с която е действал, но въпреки това Стамболов е един от видните български политици, заслужаваш преклонение.
С падането на Стамболов от власт един западен политик споделя , че от българската политическа сцена си отива един нешлифован диамант.
Източник: omda.bg
