Народен бях, дорде бях гол
и нямах хляб да ям;
за народа си бях готов
и живота си да дам.
Народен бях, дорде имах
аз нужда от народа;
цели пет години крещях
за чест и за свобода.
Но видях аз — свободата
парички не печели;
сал кражбата у хората
лежи в меки постели.
И видях аз, че всичкото
продава се с парици;
на почит са само онез —
богатите с жълтици.
И заклех се пред себе си
парички да добия;
с дявола станах ортак,
мекере на Сърбия.
Продавах аз народа си
за лъскави жълтички,
продавах аз брата си
за пустите парички.
Ще каже някой, на тоз свят
че подлост съм направил
и юнаци без срам, без грях
на онзи свят отправил.
Но… хвала ми! Спечелих си
две хиляди жълтички;
ще хванат те веч от сега
да се въдят самички.
Ще стана аз човек почтен,
не ще съм вагабонтин
и аз ще да спусна корем
и пак ще съм „народен“.
Ще ми стискат ръчицата
нашите великаши;
„Пълна му е торбичката“,
ще казват, „той е наши“.
И аз, честит, ще си купя
файтон с два бели хата,
ще се разхожда по Букурещ
в него мойта Ната!
