Стефан Стамболов - българският Бисмарк
В тазгодишната кандидатстудентска кампания в два от най-големите университета на изпита по история се паднаха теми, свързани с управлението на Стефан Стамболов. Вече 15 години историци, публицисти и политици използват всеки повод, за да напомнят, че той е най-успешният български държавник на съвременна България. Затова тревога будят резултатите сред претендентите за бъдещ интелектуален елит на нацията. Във Великотърновския университет по темата: "Политическата криза 1886-1887 г. и управлението на Стефан Стамболов" двойките са 46 %, а в Университета за национално и световно стопанство двойките са близо 56 на сто и без пълна шестица по темата "Икономическото развитие и държавното управление на България при правителствата на Стефан Стамболов и д-р Константин Стоилов (1887-1899 г.)".
Стефан Николов Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново, в многолюдното семейство на Евгения и Никола Стаматови. Отначало учи в родния си град, а през 1870 г. заминава за Русия, където постъпва в Одеската духовна семинария. Тук, вместо да изучава църковните науки, Стамболов се сближава с руските революционери народници и за тази дейност е изключен от Семинарията и изгонен от Русия. Заминава за Румъния, където се свързва с ръководителите на българската революционна емиграция. Оттук нататък дейността на Стефан Стамболов е подчинена само на една цел освобождението на България.
Едва 20-годишен е определен за заместник на Левски. Като апостол в българските земи месеци наред обикаля градове и села и полага усилия за възстановяване на революционните комитети. Стефан Стамболов е един от организаторите и ръководители на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание. След техния разгром се включва в Българското централно благотворително общество политическа организация на българската емиграция и е един от редакторите на вестник "Нова България". През Освободителната война (1877-1878 г.) Стамболов е кореспондент на руски вестници, помощник на пратеника на Славянския комитет, помага на Българското опълчение.
През 1875 г. в Букурещ двамата приятели и съратници Христо Ботев и Стефан Стамболов издават стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова". Макар че стиховете на Стамболов не притежават художествените достойнства на Ботевата поезия, те са много популярни и стават бойни маршове по време на Априлското въстание.
След Освобождението с огромна енергия Стефан Стамболов се включва в политическия живот на младата българска държава. Той е един от инициаторите на избухналото през 1878 г. Кресненско-Разложко въстание въоръженият протест на българите срещу Берлинския диктат, разпокъсал Сан-Стефанска България.
През 1880 г. като активен член на либералната партия той е избран във II Обикновено народно събрание, въпреки че не е навършил необходимата възраст. Открито се обявява против държавния преврат от април 1881 г. и режима на пълномощията (1881 1883 г.), въведен от княз Александър Батенберг.
През 1884 г. Стамболов е избран за председател на IV ОНС (1884 1886 г.). През същата година става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Започва най-отговорното време в живота му. Десет години той е неоспорим държавен лидер и е на върха на своята политическа мощ. Когато княз Батенберг се колебае дали да приеме Съединението от 1885 г., председателят на Народното събрание Стефан Стамболов недвусмислено му показва, че пред княза има два пътя или приемане на Съединението, или абдикация. Като доброволец, шефът на Парламента взема участие в Сръбско-българската война въоръжената защита на Съединението.
На 9 август 1886 г. чрез държавен преврат, извършен от офицерите русофили, е детрониран княз Батенберг. Стефан Стамболов се обявява против и оглавява контрапреварата. След окончателната абдикация на княза, Стамболов е назначен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. България изпада в остра политическа криза.
тези трудни дни огромна е отговорността на регента Стамболов. Той успява да защити по достоен начин българския национален суверенитет. С желязна ръка смазва военните бунтове на офицерите русофили в Русе и Силистра. Отговорът на Русия е саботиране избирането на нов български княз, а когато принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е избран за княз на България, Русия отказва да го признае. Другите велики сили също не са казали своята последна дума.
На 20 август 1887 г. новият княз назначава Стефан Стамболов за министър-председател и министър на вътрешните работи. В различни периоди той ръководи и други министерства. Това е кабинет на Народнолибералната партия, създадена през 1886 г. от Стамболов след разрива с либералите на Каравелов.
Управлението на премиера Стамболов продължава 7 г. и се характеризира с остра политическа конфронтация. Опозицията фактически е поставена извън закона. Тя започва организирането на заговори и въоръжени чети, а властите, начело със Стамболов, отговарят с извънредни закони, ограничаване свободата на печата и засилване на полицейските мерки. Започват скалъпени съдебни процеси, атентати и политически убийства. Страната е изправена пред гражданска война. Князът царува, но не управлява. Основната фигура във властта е премиерът Стамболов.
За пръв път след Освобождението, Стамболов осъществява единна държавна стратегия на стопанско развитие. По предложение на министър-председателя, НС приема редица закони, защитаващи българските стопански интереси. Правителството провежда политика на протекционизъм, привличане на чужди капитали и отпускане на безлихвени заеми за българските индустриалци. Особено впечатляващи са успехите в транспортното и гражданското строителство, банковото, акционерното и застрахователното дело. Така се укрепва и развива единния национален пазар и се създава инфраструктурата на модерна капиталистическа икономика. Като израз на стопанския напредък на България е организираното през 1892 г. в Пловдив изложение. Сериозен пробив в ограничителните клаузи на Берлинския договор са сключените търговски спогодби с редица западни държави. В годините на Стамболовото управление България прави крачка по пътя на модернизацията по образеца на развитите страни.
Успех отбелязва и просветното дело. През 1888 г. е открито Софийското висше училище (бъдещия университет), а за десетина години числеността на българската интелигенция почти се удвоява. През 1891 г. е приет и първият цялостен закон за народното образование и така то се изгражда като единна система.
Във външните отношения Стамобловият кабинет провежда действена политика с цел подобряване положението на българите под османска власт. Основните усилия са насочени към запазване на българския национален дух, към създаване на нормални условия за развитие на църковното и просветно дело на поробените българи. Истински триумф на тази политика е срещата на българския премиер със султан Абдул Хамид II. Стамболов не само получава исканите назначения на български владици в Македония, но е и посрещнат с топовни салюти и парадни церемонии, отдавани единствено на големите държавници. Другият основен въпрос във външната политика на България по времето на управлението на Стамболов е международното признаване на новия български княз. Премиерът търси подкрепа във Виена и Лондон и до голяма степен я получава. Но от Петербург категорично отказват признаването на княз Фердинанд.
След 1892 г. политическите реалности както в страната, така и на международната сцена се променят. Княз Фердинанд иска вече не само да царува, но и да управлява. Натискът на опозицията се засилва, а Стамболов все повече се чувства сам. От Русия идват сигнали, че е възможно признаване на княз Фердинанд, но без Стамболов. Така се стига до предизвиканата оставка на всесилния премиер. Датата е 19 май 1894 г.
След тази дата Стамболов и ръководената от него партия изпадат в трудно положение. Отказано му е лечение в чужбина и фактически е поставен в условията на домашен арест. В началото на юли 1895 г. в центъра на столицата той е нападнат от наемни убийци и зверски съсечен. Няколко дни по-късно Стамболов умира от тежките си рани. Това е краят на "българския Бисмарк", на най-значимия български държавник в годините след Освобождението.
За да преценим цялостно личността и делото на Стамболов трябва да имаме предвид конкретната историческа обстановка. Защото той е рожба на своето време. Време на бурни политически страсти, на големи успехи и противоречиви оценки. Време, през което демократична Европа следи с изненада българските достижения, а българският въпрос е един от централните на европейската политическа сцена в продължение на близо десетилетие.
Стамболов няма образование от престижни университети за бъдещи държавници, но той е роден политик. Притежава безспорна политическа дарба и вярна държавническа интуиция, които принася в служба на България до сетния си дъх.
 | |
| Организаторите на Априлското въстание от 1876 г. (прави: Стефан Стамболов и Стоян Заимов; седнали: Захари Стоянов и Никола Обретенов) |
 | |
| Стамболов със съпругата си Поликсения. |
 | |
| Стамболов със семейството си. |
_____________________________________
Автор: Тодор Панайотов
Дата: 04.09.2004
Източник: Монитор
