Премина младостта ми
без радост във сърцето
и черти скръбта проклета
бразди по лицето.
Сълзи лея аз за своето
щастие убито,
а то мене отговаря
тъжно, та сърдито:
Кой ти е крив? Кой те кара
ти да я напуснеш,
и със нея из сърце си
мене да не пуснеш?
Аз ти казвах: туй е твойта
другарка избрана,
със нея ти ще преминеш,
кат лале в градина…
Не послуша мойте думи
и сам й отказа,
но със това ти себе си
най-много наказа.
Плачи сега, лей ти сълзи,
честта се не връща,
твойто либе чернооко
другий го прегръща.
