Нямането — зло голямо,
глупави момчета,
то накарва на кривдата
правдата да шета.
* * *
Нямането — зло голямо,
глупави момчета,
то накарва роб да стане
човек на човека.
* * *
Нямането — звяр без милост,
глупави момчета,
наще дарби, сили, младост
то алчно поглъща.
* * *
Нямането принуждава,
пъргави юнаци,
син баща си да продава,
майка — дъщеря си.
* * *
Нямането, много хора,
момци, е убило,
много сърца, като стъкло,
без жалост разбило,
* * *
Нямането е и мене,
момци, принудило
зло да казвам на доброто,
на черното — бяло.
* * *
Нямането, нямането —
пусто да остане!
То ме кара да се кланям
на тез истукани.
* * *
Ех, мои момци, аз сам зная
тук какво усещам,
като ги слушам, кат гледам,
и кат им поддаквам.
* * *
Но кажете, що да сторя?
крадците богати,
а пък тука всяко нещо
дават за дукати.
* * *
Аз имам жена, деца,
не съм като вази,
грехота е те да ходят
голи, гладни, боси.
* * *
Поклоних си аз главата —
тям добро да бъде.
Но какво ми това струва,
сам си Господ види.
* * *
Ех, недейте ме презира,
слаб е человека.
Помислете, на бедността
аз съм верна жертва.
* * *
Постигна ме безчестие
посред земя чужда.
Аз го приех — поклоних се,
но то бе от нужда…
* * *
Нямането, нямането —
пусто да остане!
То накарва человека
безчестен да стане!
Гюргево, 20 февр. 1877
