Още не си
познала ти,
че любовта
веч не гори,
както преди
в мойте гърди.
Угасна тя,
угасна — да,
и на всегда,
и на всегда,
кат огън слаб
с вода залят…
И никога
не вярвам аз,
както преди
да пламне в нас,
не вярвам — не!
От скръб убит
не мога веч
да съм честит.
Не ща любов!
не може тя
ме утеши
и сълзи ми
да изсуши.
Сред мъки, труд,
сред хора зли
изгниха веч
мойте гърди,
отпаднах аз,
загивам веч,
и моя гроб
не е далеч.
Букурещ, февр. 1877
