Народа е потънал в кръв,
народа плаче, пъшка,
а той — народния водач,
жената си прегръща.
Народа е разпят на кръст,
прободен е в ребрата,
а той — народния водач,
целува си жената.
И милва я, и дума й
любовни, сладки думи,
и в тоя час изменника
клетвите си не помни.
Не помни той, че се е клел
да мре зарад свобода.
Честит — забравил той сега
и клетви, и народа.
Прегърнал си женицата,
целува я в очите,
и дума й: „Ще станеме,
мой мила, ний честити.
Ще найда аз пари безчет,
ще ти купя елмази,
па нека казва кой що ще,
нека света ни мрази!“
А турците колят, бесят
народа разбунтуван;
горят села, секат деца,
правят разврат нечуван.
Посърнали сюрмасите,
към планината гледат,
но няма там Войводата —
живее той във Белград.
Букурещ, октомври 1875 год.
