За роба няма тук свобода,
за роба няма правда, чест;
за него има остра брадва,
има бесилки, мъки, бич.
За роба няма ден прекрасен,
За роба няма светлина.
Злочест, измъчен и отчаян
проклина той свойта съдба.
И моли Бога смърт да му прати,
да го избави от тегла.
За туй ли си, о Боже прави,
кажи, направил ти света?
Търново, юний 1876 г.
