Срещнахме се случайно ние
и се залибихме така.
Но любовта ни бе нетрайна
и никой от нас не плака,
когато се делихме ние,
когато тръгвше на път —
за мислех зарад ново либе,
ти за богат и глупав мъж.
* * *
Срещнах те пак, ти беше мила
и още хубава на глед.
Но в тебе нямаше веч сила,
ти беше хладна като лед.
Ти пак сама при мене доди
и плака с сълзи за любов.
Аз бях кат камък, но по навик
да плча бях готов.
И клех се аз, че съм те любил
безумно, страстно, от душа,
че ти си била зарад мене
най-мила, драга на света.
Ти слушаше със поглед вперен,
но вяра нямаше във теб —
това се виждаше най-ясно
на твоя образ сияйно-блед.
Припадна ти от ужас с силно чувство
на мойте хлемави гърди
и аз показах чрез изкуство,
че в тях страст пламенна гори.
Но твойто чувство бе лъжливо,
а моя огън — прах.
Раздялата ни бе горчива,
но изобилна със смях.
