Обявяването на войната на Русия срещу Турция на 12 април 1877 г., станало в Кишинев с прочитането на манифеста на Александър Втори, сварва Стамболов емигрант в Румъния.
Бившият главен апостол на Априлското въстание с много усилия успява да се внедри в последния вариант на Централния революционен комитет в Гюргево-БЦБО през август 1876 г., чийто председател е Кириак Цанков, като по този начин спасява част от престижа си на активен и меродавен обществен деец в освободителните борби и в дейността на революционната ни емиграция.
Той вече не е първостепенен фактор сред емигрантите ни, но въпреки това участва в изготвянето на политическата програма на БЦБО и на декларацията, приета от първото българско народно събрание в Букурещ на 19 ноември 1876 г., признаваща правото на Русия да бъде решаващ фактор в нашето освобождение.
Най-важният абзац от нея цитираме тук дословно, тъй като е много съществен за легитимирането на руската военна окупация на България при една успешна война с Османската империя: “За да се гуди в действие тази програма и да се предвари вторично кръвопролитие, нужна е външна военна окупация на Турция, при която ще се състави първото българско привременно правителство”.
Стефан Стамболов се изявява като активен публицист, редактирайки органа на БЦБО “Нова България”, който всъщност е последният Ботев вестник, излязъл на 17 май 1876 г., на който Стамболов сътрудничи още от първия му брой - по точно на неговата притурка, в която публикува и огненото си “Възвание към българските въстаници”.
Когато Стамболов поема редактирането му от брой 52 от Райчо Блъсков, на 21 ноември 1876 г., в. “Нова България” едва крета. Много скоро той се превръща в популярна трибуна, търсена и ценена от читателите. Стефан Стамболов публикува както стихотворения като “Годината 1876″ и “Майчина песен”, така и блестящи статии , издигайки нивото на вестника сред революционната ни емиграция в Румъния.
Особено са впечатляващи неговите уводни статии, включително и последната му от брой № 75 от 22 април 1877 г., носеща отново красноречивото заглавие “Възвание към българския народ”, в които блясва яркия му и темпераментен журналистически талант.
Вестникарската дейност на Стамболов временно е прекратена след един шумен скандал относно фалшификацията на небезизвестния Гритор Начович, който в началото на май 1877 г. във виенския вестник “Политише кореспонденц” публикува свое “Възвание към българския народ”, завършващо с недвусмисления призив: “А дотогава (т.е., докато трае войната, б. а., Б. Г.) се подчинявай на временното национално правителство, избрано от патриотите”.
Именно този призив предизвиква незабавната намеса на руските власти в лицето на шефа на военното им разузнаване и бъдещ български военен министър Пьотр Паренсов, който брутално разтуря БЦБО и спира издаването на “Нова България”.
Като компенсация, членовете на БЦБО разбират от княз Черказки - гражданският администратор на завзетите от русите български земи и предшественик на княз Дондуков-Корсаков, че ще получат назначения като преводачи към различни военни части или като административни чиновници.
Стамболов гордо отказва подаянието, тъй като за него е унизително главният апостол на освободителните борби в България да бъде руски чиновник. Вбесеният Черказки го заплащва , че ще постави под надзор. Така членовете на последния вариант на БРЦК са изхвърлени от активно участие в назряващите най-важни за страната ни военно-политически събития и вече като напълно частни лица се завръщат в Букурещ.
Хъшовската душа на Стамболов не мирясва и той решава да се включи в борбата на народа си като кореспондент. Първоначално праща дописки на “Одеский вестник”- бр.248/1876, бр.18/1877, особено интензивно сътрудничи на либералния всекидневник “Наш век”- от бр.94 до бр.120, където е поканен лично от Владимир Немирович -Данченко, както и на петербургския вестник “Новое время”, в който печата поредица от проникновено написани текстове, в които пулсира огненото дихание на военното всекидневие: “Още на 14 ноември в Търново се разнесе слух…”
Знае се, че в току-що освободената България, освен в борба с неприятеля , някогашният апостол се проявява и като организатор на група за ограбване на турските села, използвайки удостоверение, издадено му от княз Наришкин от 27 юни 1877 г. да изпълнява до края на август същата година интендантска функция в руската армия.
Това става след завръщането му в родното Търново около 15 юли 1877 г., когато Стефан Стамболов и някогашният му съратник “по българските въстания” Захарий Стоянов започват работа при небезизвестния Жейнов, търговският представител на продоволстващата руската армия компания “Льове, Гинзбург, Коган, Поляков и сие”, получила всъщност лъвския пай от лимита на проточилата се руско-турска война. Но истината е, че Захарий Стоянов и Стамболов са закупували (друг е въпросът как) сено, слама, ечемик и овес, ползвайки връзките на старите си съратници по селата, когато са и ставали гешефтите им, съзнавайки че извършват работа като всяка друга, само че по-добре платена от частната компания, в която никой не се интересувал от миналото им.
От 1 септември 1877 г. Стамболов благоразумно се преквалифицирва на писар -преводач. Всъщност за търговските му прегрешения свидетелства компетентно малко след убийството му Иван Вазов, който в спомена си “При Враждебненския мост” за него посочва красноречиво: “…той става подрядчик и се обогати. Тоя човек с тънък мирис знаеше моментите на бързите забогатявания и наглите сполуки”.
Това са неизбежните гримаси на епохата. Стамболов проявява бизнесменски нюх и за разлика от Ботев или Вазовите хъшове не се скита гол, бос, гладен и немил-недраг в България. Нещо повече, през лятото на 1878 г. дори успява да финтира такъв опитен администратор като търновския вицегубернатор Драган Цанков, който крои план да го вземе войник при неговия набор. Бившият хъш Стамболов усеща мигновено опасността, записва се учител по руски език в Търново на 23 юли и спасява мобилизацията. Това става 22 дни след подписването на злополучния Берлински диктат, с който официално се уреждал статута на новопоявилото се свободно българско Княжество, в което още от 8 февруари 1879 г. със знаменитата му реч по националния въпрос в търновската църква “Свети Никола” Ст. Стамболов ще играе ключова роля…
May 5, 2007
Източник: http://www.point-of-view.org/?p=371
